Фернандо Алонсо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Фернандо Алонсо | |
| Националност | |
|---|---|
| Статистика | |
| Дебют във Формула 1 | 2001, Голяма награда на Австралия |
| Текущ отбор | Рено |
| Стартове в Гран При | 107 |
| Победи | 19 |
| Първа победа | 2003, Голяма награда на Унгария |
| Последна победа | 2007, Голяма награда на Италия |
| Общо места на подиума | 49 |
| Първи позиции | 17 |
| Най-бързи обиколки | 11 |
| Шампион | 2 (2005, 2006) |
| Място за сезон 2007 | 3 (109 т.) |
| Общо точки | 496 |
Фернандо Алонсо (на испански: Fernando Alonso Díaz) (пълното му име е Фернандо Алонсо Диас, като Диас е моминското име на майка му) е испански пилот от Формула 1. Състезава се за тима на Рено през периода 2003-2006 г, а от 2007 е пилот на Макларън Мерцедес.Роден е на 29 юли 1981 в Овиедо,Испания.Неженен, живее в Оксфорд,Овиедо и Швейцария. Висок е 1,71 см и тежи 68 кг.Обича футбол,колоездене и трикове с карти.Любим футболен отбор му е Реал Мадрид.Харесва испанска музика.Любима песен - Tell me baby Red Hot Chilly Peppers.Всички филми за състезания са му любими.
Към октомври, 2006 г. негова приятелка е Ракел Дел Росарио (вокалистка на известната испанска група El sueno de Morfeo). Според пресата, на 25 ноември 2006 година те са се оженили на Малдивските острови, като на церемонията са присъствали около 50 човека, но самият Алонсо отказва да потвърди дали наистина са женени или не. Предишни връзки: Ребека (испанка); Каролина Коста (испанка, дъщеря на известен испански бизнесмен; преди Фернандо Алонсо тя е имала връзка и с Виктор Валдес - вратар на футболен клуб Барселона); Джени Кеслер (германка, с която е имал много кратка авантюра през 2005).
Съдържание |
[редактиране] Кариера
За първи път сяда в картинг на 3 годишна възраст, на 7 идва и първата му победа, а на 13 и първата му титла на Испания, когато през 1988 г. започва да се състезава в картинг шампионати.
- 1989 – 1998 — състезава се в картинг, става трикратен шампион на Испания и световен шампион по картинг за 1996 г.
- 1999 г. — шампион в сериите Формула Евро Оупън - Нисан с девет пол позишъна и 6 победи.
- 2000 г. — става 4-ти във Формула 3000.
- 2001 г.-F1,Минарди(некласирани)0 т.
- 2002 г.-тест пилот на Рено в F1
- 2003 г.-F1,Рено(6-ти в шампионата,1 победа,55 точки)
- 2004 г.-F1,Рено(4-ти в шампионата,59 точки)
- 2005 г.-F1,Рено,Световен шампион в шампионата(133 точки)
- 2006 г.-F1,Рено,Световен шампион в шампионата(134 точки)
- 2007 г.-F1,Макларън(109 точки)
[редактиране] Формула 1
През 2000 г. Алонсо става тест-пилот на Минарди, докато се състезава във Формула 3000. Дебютът му във Формула 1 е в Гран При на Австралия през 2001 г., където кара за екипа на Минарди, а съотборник му е ветеранът Тасо Маркес. Следват впечатляващи прояви, през следващия сезон той обаче решава да не се състезава, а да се концентрира върху задачите си на тест-пилот в Рено, какъвто става през 2002, а през 2003 г. си заслужва мястото на титулярен пилот, а скоро идва и първата му победа — в Гран при на Унгария, както и едно второ и две трети места. Завършва на 6-то място в генералното класиране. През сезон 2004 започва добре с 3-тото място в Австралия, но трябва да изчака до средата на сезона, за да се качи отново на подиума. Това се случва в Гран При на Франция на Маникур, където той завоюва второто място. Подиуми следват и на Хокенхайм, и на Хунгароринг, но на Алонсо така и не се отдава да спечели победа през 2004-та.
Следващият сезон обаче потръгва добре за младия испанец. Седемте му победи, четири втори места, три трети и едно четвърто му донасят титлата и Фернандо Алонсо става най-младия Световен шампион във Формула 1, като с това подобрява дълго задържалия се рекорд на Емерсон Фитипалди. Фернандо побеждава прекия си конкурент в борбата за титлата Кими Райконен с цели 21 т. Представянето на Алонсо носи и първата конструкторска титла за отбора му - Рено, ето защо обявеното през декември 2005-та преминаване на испанеца в Макларън Мерцедес от сезон 2007 шокира света на Формула 1.
През последния си сезон в отбора на Рено Алонсо постига 6 победи в първите си 9 състезания. Той печели Гранд При на Бахрейн, Австралия, Испания, Монако, Великобритания и Канада. Испанецът изглежда като сигурен шампион, но финалната атака на Михаел Шумахер и Ферари оставят борбата напрегната до финала на сезона. Следва нова победа за Алонсо в предпоследното състезание за сезона - Гран При на Япония, а на следващото състезание - Гранд При на Бразилия той става двукратен световен шампион, а отборът му Рено става шампион при конструкторите за втори път.
От началото на 2007 година Алонсо е пилот на МакЛарън Мерцедес на мястото на Кими Райконен, който се състезава за Ферари. На Гран При на Малайзия, второто състезание на Алонсо като пилот на МакЛарън, той печели и първата си победа за новия отбор. Втората си победа Фернандо печели в Гран При на Монако, като тръгва от полпозишън и прави най-бърза обиколка. Третата му победа идва на Гран При на Европа на пистата Нюрбургринг, където Алонсо се движи втори почти до края на състезанието, но завалява дъжд и испанецът успява да изпревари Фелипе Маса броени обиколки преди края и по този начин да си осигури победата. Четвъртата и последна за сезона победа идва на традиционно удобната за Ферари писта - Монца в Италия, където Алонсо безпроблемно спечелва и първата позиция, и победата, и отбелязва най-бърза обиколка. Испанецът завършва сезон 2007 със 109 точки, които му отреждат трето място в генералното класиране, само на 1 точка от шампиона за сезона - Кими Райконен (110 точки) и с равен брой точки с втория - съотборникът му Луис Хамилтън.На 2 ноември 2007 г. Фернандо Алонсо прекратява договора си с Макларън-Мерцедес, a по-късно обявява, че се завръща в Рено, където съотборник му е Нелсън Пикет младши.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Галерия
|
Заедно с Михаел Шумахер и Хуан Пабло Монтоя на Индианаполис 2005 |
На Индианаполис през 2004 |
Тестове във Валенсия 2006 |
|
|
Феновете на Алонсо - Бразилия 2005 |
1950:
Фарина | 1951:
Фанджо | 1952:
Аскари | 1953:
Аскари | 1954:
Фанджо | 1955:
Фанджо | 1956:
Фанджо | 1957:
Фанджо | 1958:
Хауторн | 1959:
Брабам | 1960:
Брабам | 1961:
Ф. Хил | 1962:
Г. Хил | 1963:
Кларк | 1964:
Съртис | 1965:
Кларк | 1966:
Брабам | 1967:
Хълм | 1968:
Г. Хил | 1969:
Стюарт | 1970:
Ринт | 1971:
Стюарт | 1972:
Фитипалди | 1973:
Стюарт | 1974:
Фитипалди | 1975:
Лауда | 1976:
Хънт | 1977:
Лауда | 1978:
Марио Андрети | 1979:
Шектър | 1980:
Джоунс | 1981:
Пикет | 1982:
Розберг | 1983:
Пикет | 1984:
Лауда | 1985:
Прост | 1986:
Прост | 1987:
Пикет | 1988:
Сена | 1989:
Прост | 1990:
Сена | 1991:
Сена | 1992:
Менсъл | 1993:
Прост | 1994:
М. Шумахер | 1995:
М. Шумахер | 1996:
Д. Хил | 1997:
Ж. Вилньов | 1998:
Хакинен | 1999:
Хакинен | 2000:
М. Шумахер | 2001:
М. Шумахер | 2002:
М. Шумахер | 2003:
М. Шумахер | 2004:
М. Шумахер | 2005:
Алонсо | 2006:
Алонсо | 2007:
Райконен

